В душата ми тъга бушува
В душата ми тъга бушува,
като виелицата вън – не стихва...
Самотна птица нейде пак будува,
но песента ù бавно във нощта притихва...
Като руска тройка времето лети,
като молец то дните ни изяжда,
отнасяйки със себе си и щастие, мечти
и сърцата с изгаряща болка разяжда...
© Пенка Обновенска Todos los derechos reservados