В душата ми тъга бушува
В душата ми тъга бушува,
като виелицата вън – не стихва...
Самотна птица нейде пак будува,
но песента ù бавно във нощта притихва...
Като руска тройка времето лети,
като молец то дните ни изяжда,
отнасяйки със себе си и щастие, мечти
и сърцата с изгаряща болка разяжда...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up