Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
11 feb 2022, 17:46  

В душата седемструнен е Всемира 

  Poesía » Filosófica
211 5 7

Една звезда ми смига от високо,
дали не се е припознала в мене,
или посочва моята посока
с лъчи криле ми шие, за летене.

 

Снегът отдавна е окалян вече
и котките по покривите сричат,
по Пътя млечен, някъде далече,
по стъпките на старото момиче,

 

което има плочи и китара
и днес сънува песен недопята,
а сутрин по ресниците му парят
лъчите на несбъднатото лято.

 

В душата седемструнен е Всемира,
мелодията нежна е и скрита...
В деня, във който зимата умира,
едно момиче нотите заплита

 

и вдига се високо и прегръща,
света примрял, и с времето говори...
И с вяра, за човеци неприсъща,
отгоре търси светлина... И хора.

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??