В ДУШАТА ТЯ ЖИВЕЕ

Ти искаш да ти разкажа за любовта.
За коя любов, каква любов, на кого?
Тя е неизмерима вселена, мечта,
звезди безброй, блясък, тържество.

Да ти разкажа за оная младежката,
разпъпил цвят омаен в розова градина,
запялата, обгърнала света, горещата,
като росни капки минала, заминала.

За другата бурната, огнена, страстната,
която душата жадна до Бог възвиява,
дарява, взема, побеждава. Ужасната,
която оставя трупове, изпепелява.

За тази ли, която като птица лекокрила,
се вие в танц любовен в синевата.
Гнездо топло от мъх, трева е свила,
да отгледа на любовта си децата.

За тази ли, която в чуждото легло
намира страст, желание, вълшебство, 
грешна, открадната, ругана, но защо -
нали е пак любов зовяна от сърцето.

А може би оная отдавна забравена,
в семейното легло е просто навик,
сърцата самотни, диви, изоставени,
нямат радост, нямат своя празник.

За тихата, незабележимата, зрялата,
която зове две ръце за миг да се слеят,
отдадена, от две очи изпита цялата,
но сърцата все още любовно им греят.

За оная, която като просекиня моли
на всеки ъгъл, всяка улица, гора.
Тела за продан витаят полуголи.
За пари продава се греховно сама.

За оная, отхвърлената, потъпкана,
която сърцата на късчета разбива,
в грях, илюзии, миражи блъскана,
от която само болка, болка се разлива.

За любовта на нежните родители,
влюбени от начало и на дните до края,
радост върховна и болка изпитали,
на грешките и прошките безкрая.

Тая, която поетите среднощ рисуват,
изобилна, страстна, неповторима.
Те желаното, мечтаното бленуват,
а тя е топла, свежа, нежна и незрима.

Не мога с думи прости да ти я опиша
и никой звездите не би преброил,
но зная, че в душата тя живее, диша,
власт над нея никой никога не е добил.

13 04 2015