2 jun 2022, 13:52

В двореца до брега 

  Poesía » De amor
245 1 2

Ела, не бой се, прегърни ме,

с ръце треперещи вземи ме,

с очи пронизващи гали ме.

 

Ще пия от твоята младост безспир,

пък нека живея в това пиянство и в този пир...

Ти си свято и порочно упование,

едно невярно обещание.

 

Ураган от лъжи са твоите думи...

По-добре мълчи, от тях ме запази.

Вглеждай се в моето залутано лице, 

Там ще откриеш снопчета надежда, която те зове...

 

В моя шарен хаос те създадох...

И частици от живота ми ти дадох,

за да те съзерцавам, когато нужда сетя,

да те рисувам нежно с четка на поета.

 

Портрета ти оставих в двореца до брега,

скрит далече от всяка светска суета.

Там, където се разбиват волните вълни,

там ще те запазя вечно в стаята на тайните мечти...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Veronika Mihova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??