В двореца до брега
Ела, не бой се, прегърни ме,
с ръце треперещи вземи ме,
с очи пронизващи гали ме.
Ще пия от твоята младост безспир,
пък нека живея в това пиянство и в този пир...
Ти си свято и порочно упование,
едно невярно обещание.
Ураган от лъжи са твоите думи...
По-добре мълчи, от тях ме запази.
Вглеждай се в моето залутано лице,
Там ще откриеш снопчета надежда, която те зове...
В моя шарен хаос те създадох...
И частици от живота ми ти дадох,
за да те съзерцавам, когато нужда сетя,
да те рисувам нежно с четка на поета.
Портрета ти оставих в двореца до брега,
скрит далече от всяка светска суета.
Там, където се разбиват волните вълни,
там ще те запазя вечно в стаята на тайните мечти...
© Veronika Mihova All rights reserved.
