В двубой със Съдбата

10 sept 2022, 12:45 2022-09-10T18:37:25+03:00

Poesía » Civil

212 2 3

Ела, съдба, седни да поговорим.

Откак се помня, двете вечно спорим.

В житейски пъзел уж намирам път,

намесиш се и пак - на кръстопът.

Къде сгреших? Урок ли не научих?

Та одобрението твое не получих.

Ту болка пратиш, ту река без брод,

Кажи що значи праведен живот?

Вървиш до мен до днешния ми ден.

Подвластна дълго бях на твоя плен.

Желязната си хватка отпусни!

Най-сетне свободата ми върни!

Упрекваш ме, че не веднъж сгреших,

но грешките си с лихвите платих.

Настана време да вървя сама

с изстрадала пречистена душа.

Седни, съдба, с теб днес да се сбогувам.

На предразсъдъци отказвам да робувам.

Надмогнала човешка суета,

пред тебе няма да склоня глава!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ромашка (Златка Чардакова)

2022-09-11T16:38:41+03:00

Тони, Миночка, понякога решително трябва да се противопоставим дори и на Съдбата! Благодаря Ви, милички!
M1234567891 (Миночка Митева)

2022-09-11T12:21:22+03:00

Хубаво, смислено и изпълнено, с решителност! Хареса ми!
Jackie151 (Антоанета Иванова)

2022-09-10T13:06:41+03:00

Много размисли носи този стих, Злати. Какво е съдбата - предопределение, или шанс за израстване. Дали когато ти отнеме нещо, това е знак, че просто отваря място за нов шанс.
Харесва ми твоята равносметка!