В двубой със Съдбата
Ела, съдба, седни да поговорим.
Откак се помня, двете вечно спорим.
В житейски пъзел уж намирам път,
намесиш се и пак - на кръстопът.
Къде сгреших? Урок ли не научих?
Та одобрението твое не получих.
Ту болка пратиш, ту река без брод,
Кажи що значи праведен живот?
Вървиш до мен до днешния ми ден.
Подвластна дълго бях на твоя плен.
Желязната си хватка отпусни!
Най-сетне свободата ми върни!
Упрекваш ме, че не веднъж сгреших,
но грешките си с лихвите платих.
Настана време да вървя сама
с изстрадала пречистена душа.
Седни, съдба, с теб днес да се сбогувам.
На предразсъдъци отказвам да робувам.
Надмогнала човешка суета,
пред тебе няма да склоня глава!
© Златка Чардакова All rights reserved.
