В дъжда
Попивам свежест от дъжда,
усмихвам се и пак се връщам
във оня дивен, чуден свят,
където нежно те прегръщам.
Протягам ръце и отново те имам,
в прегръдките топли отново горя,
затварям очи и пред мен са очите,
очите, в които откривам света.
Със вятъра още прегръщам мечтите,
с дъжда си говоря за теб и за нас,
повярвай във мен и във моята обич,
защото без теб съм дърво без листа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евдокия Иванова Todos los derechos reservados
