В дъждовно одеяло
На одеялото във сивотата мокра
завих се, в този ситен дъжд.
Вали навън и става кална лова...
Ще понеса и туй! Нали съм силен мъж?
Вали дъждът и на целувката изтрива
следата прокопала в мен каньон...
Защо душата ми премачкана умира
като премазана на пътя от камион?
И като закопана в златна мина –
мечта за всеки истински Търсач
сълзата "Обич" някъде се спира...
във крайчето на някакъв клепач.
Дано намеря пътя си обратно
Дано над безната самотна има мост.
И само болката да бъде безвъзвратна...
И нека да боли, но да зарастне
копнежът ми за топла лунна нощ
и със надежда да усетя тази мощ!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Милев Todos los derechos reservados
