4 февр. 2018 г., 11:24

В дъждовно одеяло

Поэзия

1K 3 1

На одеялото във сивотата мокра
завих се, в този ситен дъжд.
Вали навън и става кална лова...
Ще понеса и туй! Нали съм силен мъж?

Вали дъждът и на целувката изтрива
следата прокопала в мен каньон...
Защо душата ми премачкана умира
като премазана на пътя от камион?

И като закопана в златна мина –
мечта за всеки истински Търсач
сълзата "Обич" някъде се спира...
във крайчето на някакъв клепач.

Дано намеря пътя си обратно
Дано над безната самотна има мост.
И само болката да бъде безвъзвратна...

И нека да боли, но да зарастне
копнежът ми за топла лунна нощ
и със надежда да усетя тази мощ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

LiaNik (И.К.)

Красиво написано.Всеки от нас се справя по свой си начин с болките и раните в душата.Важното е винаги да има продължение. На мнение съм ,че човек е необходимо да изживее мъката,да затвори старата врата и просто да отвори следващата,за да намери и изживее следващото,без значение колко ще продължи то.

2018-02-04T11:30:01+02:00

Выбор редактора

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0