В дъждовно одеяло

4.02.2018 г., 11:24 ч.

Поезия

671 3 1

На одеялото във сивотата мокра
завих се, в този ситен дъжд.
Вали навън и става кална лова...
Ще понеса и туй! Нали съм силен мъж?

Вали дъждът и на целувката изтрива
следата прокопала в мен каньон...
Защо душата ми премачкана умира
като премазана на пътя от камион?

И като закопана в златна мина –
мечта за всеки истински Търсач
сълзата "Обич" някъде се спира...
във крайчето на някакъв клепач.

Дано намеря пътя си обратно
Дано над безната самотна има мост.
И само болката да бъде безвъзвратна...

И нека да боли, но да зарастне
копнежът ми за топла лунна нощ
и със надежда да усетя тази мощ!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

LiaNik (И.К.)

2018-02-04T11:30:01+02:00

Красиво написано.Всеки от нас се справя по свой си начин с болките и раните в душата.Важното е винаги да има продължение. На мнение съм ,че човек е необходимо да изживее мъката,да затвори старата врата и просто да отвори следващата,за да намери и изживее следващото,без значение колко ще продължи то.