Feb 4, 2018, 11:24 AM

В дъждовно одеяло

Poetry

1K 3 1

На одеялото във сивотата мокра
завих се, в този ситен дъжд.
Вали навън и става кална лова...
Ще понеса и туй! Нали съм силен мъж?

Вали дъждът и на целувката изтрива
следата прокопала в мен каньон...
Защо душата ми премачкана умира
като премазана на пътя от камион?

И като закопана в златна мина –
мечта за всеки истински Търсач
сълзата "Обич" някъде се спира...
във крайчето на някакъв клепач.

Дано намеря пътя си обратно
Дано над безната самотна има мост.
И само болката да бъде безвъзвратна...

И нека да боли, но да зарастне
копнежът ми за топла лунна нощ
и със надежда да усетя тази мощ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

LiaNik (И.К.)

Красиво написано.Всеки от нас се справя по свой си начин с болките и раните в душата.Важното е винаги да има продължение. На мнение съм ,че човек е необходимо да изживее мъката,да затвори старата врата и просто да отвори следващата,за да намери и изживее следващото,без значение колко ще продължи то.

2018-02-04T11:30:01+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0