Вали, вали дъждец...
в зелените поляни
с поглед на синчец
примамливо ме каниш
в най-меката трева -
ухаещо килимче.
Унесено така...
невинно херувимче
ми шепне на уше
да се отпусна леко
в твоите ръце...
на устните ти меки
да дам дъха си плах
с любовното заричане...
Тогава разпознах
какво е туй - обичане...
© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados