Изгубих се. И време е да се сдобря със тебе, Боже,
да пална свещ, иконата ти с устни сухи да докосна,
в нозете на тамяновата тишина две сълзи да положа,
две сълзи – греховно тежки от безброй въпроси.
Защо от Пътя се отказах, в безпътица защо се разпилях?
Защо със камъни замервах Те, та аз не съм светица?
Защо душата си сама разпънах, и с Оня тялото ù проиграх
във дяволски хазарт? Защо изгасна пламъкът в зениците?
Защо от греховете се опивах и с нови се разплащах за отминали?
Защо, когато се погледна във очите, виждам най-големия си враг?
Защо напразно името Ти шепнех? Къде си пропилях годините
нахалос? Въпроси, които ме доведоха до светлия Ти праг. ...