danda (Даниела)
358 1129
14 апр. 2012 г., 19:59

В дълбоките води на изгубената вяра 

  Поэзия » Другая
694 0 9

Изгубих се. И време е да се сдобря със тебе, Боже,

да пална свещ, иконата ти с устни сухи да докосна,

в нозете на тамяновата тишина две сълзи да положа,

две сълзи – греховно тежки от безброй въпроси.

Защо от Пътя се отказах, в безпътица защо се разпилях?

Защо със камъни замервах Те, та аз не съм светица?

Защо душата си сама разпънах, и с Оня тялото ù проиграх

във дяволски хазарт? Защо изгасна пламъкът в зениците?

Защо от греховете се опивах и с нови се разплащах за отминали?

Защо, когато се погледна във очите, виждам най-големия си враг?

Защо напразно името Ти шепнех? Къде си пропилях годините

нахалос? Въпроси, които ме доведоха до светлия Ти праг.

И ето ме пред Теб – нищожно малка, грешна, разтреперана,

смутена и изгубена. Завръщам се във храма с вяра разпокъсана.

Допирам длан във длан и думи прости за молитва ще намеря:

Прости! И нека вярата и пътят ми към мен отново да възкръснат!

© Даниела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??