В един без пет
В един без пет преди години,
в сумрака сляп на моя път,
дари ме ти с любов ефирна
на ангелско сияние от антиплът.
И в паметта безмилостно отеква
на спомена несекващата красота,
в едно-единствено безкрайно ехо
по гърбиците на вълните до смъртта.
В един без пет преди години
докосна свято моята ръка.
Потръпна тя и щастие изригна
към черната космическа река.
Живея в сянката на тази давност,
сред шепота на миговете несломим.
Монах насред пустинята-реалност
в живота восъчен от струйка дим.
В един без пет преди години,
в сумрака сляп на моя път,
дари ме ти с любов ефирна,
отречена от всяка земна плът.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
