В един без пет
В един без пет преди години,
в сумрака сляп на моя път,
дари ме ти с любов ефирна
на ангелско сияние от антиплът.
И в паметта безмилостно отеква
на спомена несекващата красота,
в едно-единствено безкрайно ехо
по гърбиците на вълните до смъртта.
В един без пет преди години
докосна свято моята ръка.
Потръпна тя и щастие изригна
към черната космическа река.
Живея в сянката на тази давност,
сред шепота на миговете несломим.
Монах насред пустинята-реалност
в живота восъчен от струйка дим.
В един без пет преди години,
в сумрака сляп на моя път,
дари ме ти с любов ефирна,
отречена от всяка земна плът.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Просто рисуваш с думи!
-
Прекрасно е, Младене!
-
Романтика, сумрак, мистика и реалност...
-
Ех, тази твоя прекрасна любовна лирика, как само въздейства, Младене! Благодаря за удоволствието!
-
"На спомена несекващата красота...Живея в сянката на тази давност..." Един съкровен спомен - началото на една прекрасна любовна приказка! Поздравления, много въздействащ, нежен стих!
-
В един без пет стрелките се предадоха,
усетили напъпилия миг.
Притихнаха телата им. Навярно,
за да оставят сам за разцъфти.
Тези хилядагодишни, непреходни любови много въздействат! -
Искреност и красота проблясват в този стих! И дали е случаен часът или е точно подбран?! Мъжкото и женското в ,,безкрайното ехо,, на любовта! Поздравявам те с възхищение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Лириката ти наистина въздейства силно, Младене!