В един безмислен ден избягах аз от себе си,

да проверя дали ще чувствам самота,

но щом в задъханата си душа огледах се,

видях тютюн, ракия и слана...

Видях и тебе там, но някак скрита в глупави 

тайфуни с твърде груби имена,

не знам дали ще можем двама да преплуваме 

всички тези острови пеша...

Дали ще можем утре пак да се обичаме 

сред всички тез увиснали меса,

дали с очите си ще се заричаме,

че един за друг сме още чудеса...

Дали до края все ще си досаждаме,

че двама трябва да пристигнем при смъртта,

или дори при следващото си прераждане 

от себе си ще бягам пак пеша!

п.п.

Това е текст от една нова моя песен