2 nov 2019, 23:56

В един панелен храм... 

  Poesía
2329 17 27
По дяволите – плитките води,
които давят снажни вълноломи.
След тях е нито пепел, нито дим,
но пристанът нелепи жертви помни.
До плиткото когато те снижат,
от дъното небето е високо.
На дявол е подгизналият пръст,
дъха ти скрил под мокрия си нокът.
По дяволите – смелите дела,
на дребно спазарили връх за корен.
Без корен връх – невдяната игла –
не шие скъсано, но шито пори. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Нарлиева Todos los derechos reservados

Когато Ирен ме дръпне за плитките! 🙂
За Иренката ми!
  3310 
Propuestas
: ??:??