В един панелен храм...
По дяволите – плитките води,
които давят снажни вълноломи.
След тях е нито пепел, нито дим,
но пристанът нелепи жертви помни.
До плиткото когато те снижат,
от дъното небето е високо.
На дявол е подгизналият пръст,
дъха ти скрил под мокрия си нокът.
По дяволите – смелите дела,
на дребно спазарили връх за корен.
Без корен връх – невдяната игла –
не шие скъсано, но шито пори.
По дяволите – всички суети!
По дяволите – гръмките аплаузи!
Рогатият прожектора върти,
в измамна светлина да те погази.
От дявола – подложената стръв.
По дяволите – счупените спици!
Чакръкът намотава чиста връв
със здрава ос и жилава десница.
По дяволски котелът е горещ.
Прибирам се към лоното си, влюбена –
в един панелен храм, звезда за свещ
и две очи, в които се изгубвам.
____________________________________
б.а. Мая се оттегля в отпуск. Често мълчанието и усамотението са моята крепост. Може би имам нужда от презареждане на батериите.
Откровенци, усмивки, вдъхновение и светлина! Ще се върна, разбира се. Обичам атмосферата и човеците в сайта. До пак! :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Нарлиева Всички права запазени
