В една топла лятна вечер
Със тен от слънцето безумно жарко,
денят поляга в пазви на нощта.
А залезът в червено барнат - ярко,
затваря пак последната врата.
Щурците дръпват нощните си струни
и песен от гъдулките струи.
И цялото поле се тъй разбуни,
че мракът на парчета разкрои.
Звездите отвисоко ръкопляскат
и викат непрекъснато на бис.
А птиците в съня си те се стряскат -
излитат в разлюлялата се вис.
А - огнени - светулките намигат -
оставят светла скъсана следа.
И над житата зрели се издигат
да търсят вечер златната среда.
След тази пъстра лятна олелия
денят в среднощ се стапя уморен.
В нестихващата земна дандания
нощта зачева утрешния ден.
А щом и третите петли пропеят,
зора отваря своята врата.
Започват рано птичките да пеят,
за да посрещнат светла утринта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
