Със тен от слънцето безумно жарко,
денят поляга в пазви на нощта.
А залезът в червено барнат - ярко,
затваря пак последната врата.
Щурците дръпват нощните си струни
и песен от гъдулките струи.
И цялото поле се тъй разбуни,
че мракът на парчета разкрои.
Звездите отвисоко ръкопляскат
и викат непрекъснато на бис.
А птиците в съня си те се стряскат -
излитат в разлюлялата се вис. ...