16.04.2015 г., 18:00 ч.

В една топла лятна вечер 

  Поезия » Пейзажна
424 0 4

Със тен от слънцето безумно жарко,

денят поляга в пазви на нощта.

А залезът в червено барнат - ярко,

затваря пак последната врата.

 

Щурците дръпват нощните си струни

и песен от гъдулките струи.

И цялото поле се тъй разбуни,

че мракът на парчета разкрои.

 

Звездите отвисоко ръкопляскат

и викат непрекъснато на бис.

А птиците в съня си те се стряскат -

излитат в разлюлялата се вис.

 

А - огнени - светулките намигат -

оставят светла скъсана следа.

И над житата зрели се издигат

да търсят вечер златната среда.

 

След тази пъстра лятна олелия

денят в среднощ се стапя уморен.

В нестихващата земна дандания

нощта зачева утрешния ден.

 

А щом и третите петли пропеят,

зора отваря своята врата.

Започват рано птичките да пеят,

за да посрещнат светла утринта.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,Приятели, за посещението, коментарите и оценките!
    Радвам се,че харесвате!Поздрави от мен и хубав ден!
  • Копнея за една такава лятна нощ! Поздрав!
  • С Елица! Върви ти писането напоследък, Никола. Все открояващи се творби.
    Желая ти от сърце това вдъхновение да е непресекващо!
  • Одухотворено, образно, въздействащо...
    Чудесен стих, Ники!
Предложения
: ??:??