В една топла лятна вечер
Със тен от слънцето безумно жарко,
денят поляга в пазви на нощта.
А залезът в червено барнат - ярко,
затваря пак последната врата.
Щурците дръпват нощните си струни
и песен от гъдулките струи.
И цялото поле се тъй разбуни,
че мракът на парчета разкрои.
Звездите отвисоко ръкопляскат
и викат непрекъснато на бис.
А птиците в съня си те се стряскат -
излитат в разлюлялата се вис.
А - огнени - светулките намигат -
оставят светла скъсана следа.
И над житата зрели се издигат
да търсят вечер златната среда.
След тази пъстра лятна олелия
денят в среднощ се стапя уморен.
В нестихващата земна дандания
нощта зачева утрешния ден.
А щом и третите петли пропеят,
зора отваря своята врата.
Започват рано птичките да пеят,
за да посрещнат светла утринта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
