5 feb 2012, 14:36

В едно

  Poesía
895 0 3

Нали не плачеш, Зайче хищно,

Сърничке на петна пантерени,

Птиче в клопка на писана хитра -

                                       а и самата Тя.

 

Бисери отрони в пусто време,

и уж се давят в себе си,

а Събирач един, отколе дебне ги -

                                   от партитура ноти...

 

С трънливи спомени за тях живее,

лети във необятия неразрешени,

но и до смърт ранен, не ще да проумее

                търпение - горчащо във соленото.

 

Но песента на сълзите ще онемее

и мъката на себе си ще отговори с "не",

щом дойде време - Истината се за смее -

                             със Смисъла в едно ще грейнат.

 29.07.2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Динчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На мен, честно казано, цялото стихотворение ми е непонятно.
  • E, aз имам нещо предвид, може би е доста лично, но вече ще се съобразявам повече. Благодаря, все пак!
  • първата строфа (ми) е крайно непонятна

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....