Нали не плачеш, Зайче хищно,
Сърничке на петна пантерени,
Птиче в клопка на писана хитра -
а и самата Тя.
Бисери отрони в пусто време,
и уж се давят в себе си,
а Събирач един, отколе дебне ги -
от партитура ноти...
С трънливи спомени за тях живее,
лети във необятия неразрешени,
но и до смърт ранен, не ще да проумее
търпение - горчащо във соленото.
Но песента на сълзите ще онемее
и мъката на себе си ще отговори с "не",
щом дойде време - Истината се за смее -
със Смисъла в едно ще грейнат.
29.07.2011
© Веселин Динчев Всички права запазени