5.02.2012 г., 14:36 ч.

В едно 

  Поезия
564 0 3

Нали не плачеш, Зайче хищно,

Сърничке на петна пантерени,

Птиче в клопка на писана хитра -

                                       а и самата Тя.

 

Бисери отрони в пусто време,

и уж се давят в себе си,

а Събирач един, отколе дебне ги -

                                   от партитура ноти...

 

С трънливи спомени за тях живее,

лети във необятия неразрешени,

но и до смърт ранен, не ще да проумее

                търпение - горчащо във соленото.

 

Но песента на сълзите ще онемее

и мъката на себе си ще отговори с "не",

щом дойде време - Истината се за смее -

                             със Смисъла в едно ще грейнат.

 29.07.2011

© Веселин Динчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На мен, честно казано, цялото стихотворение ми е непонятно.
  • E, aз имам нещо предвид, може би е доста лично, но вече ще се съобразявам повече. Благодаря, все пак!
  • първата строфа (ми) е крайно непонятна
Предложения
: ??:??