5 февр. 2012 г., 14:36

В едно

892 0 3

Нали не плачеш, Зайче хищно,

Сърничке на петна пантерени,

Птиче в клопка на писана хитра -

                                       а и самата Тя.

 

Бисери отрони в пусто време,

и уж се давят в себе си,

а Събирач един, отколе дебне ги -

                                   от партитура ноти...

 

С трънливи спомени за тях живее,

лети във необятия неразрешени,

но и до смърт ранен, не ще да проумее

                търпение - горчащо във соленото.

 

Но песента на сълзите ще онемее

и мъката на себе си ще отговори с "не",

щом дойде време - Истината се за смее -

                             със Смисъла в едно ще грейнат.

 29.07.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Динчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен, честно казано, цялото стихотворение ми е непонятно.
  • E, aз имам нещо предвид, може би е доста лично, но вече ще се съобразявам повече. Благодаря, все пак!
  • първата строфа (ми) е крайно непонятна

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....