Feb 5, 2012, 2:36 PM

В едно

  Poetry
884 0 3

Нали не плачеш, Зайче хищно,

Сърничке на петна пантерени,

Птиче в клопка на писана хитра -

                                       а и самата Тя.

 

Бисери отрони в пусто време,

и уж се давят в себе си,

а Събирач един, отколе дебне ги -

                                   от партитура ноти...

 

С трънливи спомени за тях живее,

лети във необятия неразрешени,

но и до смърт ранен, не ще да проумее

                търпение - горчащо във соленото.

 

Но песента на сълзите ще онемее

и мъката на себе си ще отговори с "не",

щом дойде време - Истината се за смее -

                             със Смисъла в едно ще грейнат.

 29.07.2011

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Динчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • На мен, честно казано, цялото стихотворение ми е непонятно.
  • E, aз имам нещо предвид, може би е доста лично, но вече ще се съобразявам повече. Благодаря, все пак!
  • първата строфа (ми) е крайно непонятна

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...