LONTANA (Даша)
3 246

4 jun 2007, 11:47

В ЕРАТА НА СИЛИКОНА

Poesía

924 0 5

Стихчето е провокирано от стихотворението на Алиса
"Да Бъде Силикон"

В ерата, когато

от кал се правеха човеците

и земята във гърдите дишаше,

човек човеку

даваше си ризата.

Във ерата, когато

силикона

е в гърдите ни

и далече Бога,

човек човеку

смъква кожата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

катеринарина (Катя)

Това си е чиста истина!

2007-06-04T23:05:26+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Поздрав,мила Даша!

2007-06-04T16:38:52+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Да,Даша, така било е някога, така сега е май.
Затова, който какъвто е да си бъде и да си трай.

Поздрав и усмивка.

2007-06-04T13:18:39+03:00
Aneta_kz (Анета)

Поздрав и от мен, Даша!

2007-06-04T13:04:39+03:00
LONTANA (Даша)

Алиса, благодаря!
Дарче, спокойна съм за тебе, ще си намериш, едва ли имаш нужда от помощ. В краен случай, разходи се по брега на Струма, тя понякога ставала златна призори.

2007-06-04T12:39:32+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0