4 июн. 2007 г., 11:47

В ЕРАТА НА СИЛИКОНА

923 0 5
Стихчето е провокирано от стихотворението на Алиса
"Да Бъде Силикон"

 

В ерата, когато

от кал се правеха човеците

и земята във гърдите дишаше,

човек човеку

даваше си ризата.

Във ерата, когато

силикона

е в гърдите ни

и далече Бога,

човек човеку

смъква кожата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даша Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това си е чиста истина!
  • Поздрав,мила Даша!
  • Да,Даша, така било е някога, така сега е май.
    Затова, който какъвто е да си бъде и да си трай.


    Поздрав и усмивка.
  • Поздрав и от мен, Даша!
  • Алиса, благодаря!
    Дарче, спокойна съм за тебе, ще си намериш, едва ли имаш нужда от помощ. В краен случай, разходи се по брега на Струма, тя понякога ставала златна призори.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...