4 июн. 2007 г., 11:47

В ЕРАТА НА СИЛИКОНА

921 0 5
Стихчето е провокирано от стихотворението на Алиса
"Да Бъде Силикон"

 

В ерата, когато

от кал се правеха човеците

и земята във гърдите дишаше,

човек човеку

даваше си ризата.

Във ерата, когато

силикона

е в гърдите ни

и далече Бога,

човек човеку

смъква кожата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даша Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това си е чиста истина!
  • Поздрав,мила Даша!
  • Да,Даша, така било е някога, така сега е май.
    Затова, който какъвто е да си бъде и да си трай.


    Поздрав и усмивка.
  • Поздрав и от мен, Даша!
  • Алиса, благодаря!
    Дарче, спокойна съм за тебе, ще си намериш, едва ли имаш нужда от помощ. В краен случай, разходи се по брега на Струма, тя понякога ставала златна призори.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...