4.06.2007 г., 11:47

В ЕРАТА НА СИЛИКОНА

918 0 5
Стихчето е провокирано от стихотворението на Алиса
"Да Бъде Силикон"

 

В ерата, когато

от кал се правеха човеците

и земята във гърдите дишаше,

човек човеку

даваше си ризата.

Във ерата, когато

силикона

е в гърдите ни

и далече Бога,

човек човеку

смъква кожата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даша Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това си е чиста истина!
  • Поздрав,мила Даша!
  • Да,Даша, така било е някога, така сега е май.
    Затова, който какъвто е да си бъде и да си трай.


    Поздрав и усмивка.
  • Поздрав и от мен, Даша!
  • Алиса, благодаря!
    Дарче, спокойна съм за тебе, ще си намериш, едва ли имаш нужда от помощ. В краен случай, разходи се по брега на Струма, тя понякога ставала златна призори.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...