LONTANA (Даша)
3 246

Jun 4, 2007, 11:47 AM

В ЕРАТА НА СИЛИКОНА

Poetry

920 0 5

Стихчето е провокирано от стихотворението на Алиса
"Да Бъде Силикон"

В ерата, когато

от кал се правеха човеците

и земята във гърдите дишаше,

човек човеку

даваше си ризата.

Във ерата, когато

силикона

е в гърдите ни

и далече Бога,

човек човеку

смъква кожата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

катеринарина (Катя)

Това си е чиста истина!

2007-06-04T23:05:26+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Поздрав,мила Даша!

2007-06-04T16:38:52+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Да,Даша, така било е някога, така сега е май.
Затова, който какъвто е да си бъде и да си трай.

Поздрав и усмивка.

2007-06-04T13:18:39+03:00
Aneta_kz (Анета)

Поздрав и от мен, Даша!

2007-06-04T13:04:39+03:00
LONTANA (Даша)

Алиса, благодаря!
Дарче, спокойна съм за тебе, ще си намериш, едва ли имаш нужда от помощ. В краен случай, разходи се по брега на Струма, тя понякога ставала златна призори.

2007-06-04T12:39:32+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0