LONTANA (Даша)
3 246

Jun 4, 2007, 11:47 AM

В ЕРАТА НА СИЛИКОНА

Poetry

925 0 5

Стихчето е провокирано от стихотворението на Алиса
"Да Бъде Силикон"

В ерата, когато

от кал се правеха човеците

и земята във гърдите дишаше,

човек човеку

даваше си ризата.

Във ерата, когато

силикона

е в гърдите ни

и далече Бога,

човек човеку

смъква кожата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

катеринарина (Катя)

Това си е чиста истина!

2007-06-04T23:05:26+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Поздрав,мила Даша!

2007-06-04T16:38:52+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Да,Даша, така било е някога, така сега е май.
Затова, който какъвто е да си бъде и да си трай.

Поздрав и усмивка.

2007-06-04T13:18:39+03:00
Aneta_kz (Анета)

Поздрав и от мен, Даша!

2007-06-04T13:04:39+03:00
LONTANA (Даша)

Алиса, благодаря!
Дарче, спокойна съм за тебе, ще си намериш, едва ли имаш нужда от помощ. В краен случай, разходи се по брега на Струма, тя понякога ставала златна призори.

2007-06-04T12:39:32+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0