20 jun 2009, 23:13

В галерията 

  Poesía » Otra
596 0 13

Била си църква и сега си храм,

но не икони греят от стените -

вървя през теб и ме следят

със погледи картините.

 

И ме прегръща аромат

на живопис, на прах и вечност.

Застинал въздух. Тишина.

Единствено картините ти светят.

 

Струи във мене светлина.

Ръцете ми се сплитат за молитва.

Една разходка в теб ми е достатъчна

за дълго време аз да се пречистя!...

 

                                                                                  2004 г.

© Радослава Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??