В галерията
Била си църква и сега си храм,
но не икони греят от стените -
вървя през теб и ме следят
със погледи картините.
И ме прегръща аромат
на живопис, на прах и вечност.
Застинал въздух. Тишина.
Единствено картините ти светят.
Струи във мене светлина.
Ръцете ми се сплитат за молитва.
Една разходка в теб ми е достатъчна
за дълго време аз да се пречистя!...
2004 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радослава Антонова Все права защищены
