22 ene 2015, 8:54

В годините далечни когато аз бях млад

667 0 7
  В годините далечни,
когато аз бях млад,
на горести бях беден,
на радости - богат!

Природата цъфтеше,
звучеше зноен зов!
Навсякъде звънеше:
любов, любов, любов!

Красиви пеперуди
помръдваха крилца -
изпъстрени с копнежи,
с извезани сърца!

Най-шеметните думи
нашепваше Амур!
Звучеше помежду ни:
сладур, сладур, сладур!

В целувки безконечни
не чувствах глад и хлад!
В годините далечни -
когато аз бях млад!  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Четейки това на мен ми се струва, че това е станало на пейката под старата върба до ,,Малкият врис", който силма тече на пук на Голямият врис, който бруфка!Поздрав,Ангар!
  • Толкова близко за всеки!
    И затрогващо - с простотата на изказа.
    Поздравления, Ангар!
  • Жалим я, пустата младост, как я жалим само...
  • Затрогващо стихо, Ангаре!Буди умиление и тъга по младостта!
    Харесах!Поздравление от мен и хубав ден!
  • Жалба по младост! Колко преходно е всичко! Докато се обърнеш и
    младостта си е отишла. Добре си го предал в произведението си!
    Поздравявам те за темата, съдържанието и чудния стих!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...