22 янв. 2015 г., 08:54

В годините далечни когато аз бях млад

668 0 7
  В годините далечни,
когато аз бях млад,
на горести бях беден,
на радости - богат!

Природата цъфтеше,
звучеше зноен зов!
Навсякъде звънеше:
любов, любов, любов!

Красиви пеперуди
помръдваха крилца -
изпъстрени с копнежи,
с извезани сърца!

Най-шеметните думи
нашепваше Амур!
Звучеше помежду ни:
сладур, сладур, сладур!

В целувки безконечни
не чувствах глад и хлад!
В годините далечни -
когато аз бях млад!  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Четейки това на мен ми се струва, че това е станало на пейката под старата върба до ,,Малкият врис", който силма тече на пук на Голямият врис, който бруфка!Поздрав,Ангар!
  • Толкова близко за всеки!
    И затрогващо - с простотата на изказа.
    Поздравления, Ангар!
  • Жалим я, пустата младост, как я жалим само...
  • Затрогващо стихо, Ангаре!Буди умиление и тъга по младостта!
    Харесах!Поздравление от мен и хубав ден!
  • Жалба по младост! Колко преходно е всичко! Докато се обърнеш и
    младостта си е отишла. Добре си го предал в произведението си!
    Поздравявам те за темата, съдържанието и чудния стих!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...