В гората

Poesía » Otra

953 0 1

Тя танцуваше боса в снега -
като нестинарка върху огън.
Само старите дървета във нощта
ù ръкопляскаха със клони.

Тук, в гората, тя сама
танцуваше в мистична хармония.
Тук всеки лунен лъч светлина
бе прожектор, а гората - декорите.

Тук, в гората тя разбра,
че е илюзия страстта.
Тук, в гората, тя разбра,
че с последния поклон си отива любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

M1234567891 (Миночка Митева)

Любовта е скитница безпътна,обитава само горещите сърца.Но е сравнима с гората,вечна и непреходна.

2011-07-11T10:07:56+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0