1 мая 2011 г., 12:58

В гората

952 0 1

 

Тя танцуваше боса в снега -
като нестинарка върху огън.
Само старите дървета във нощта
ù ръкопляскаха със клони.

Тук, в гората, тя сама
танцуваше в мистична хармония.
Тук всеки лунен лъч светлина
бе прожектор, а гората - декорите.

Тук, в гората тя разбра,
че е илюзия страстта.
Тук, в гората, тя разбра, 
че с последния поклон си отива любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любовта е скитница безпътна,обитава само горещите сърца.Но е сравнима с гората,вечна и непреходна.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...