Тя танцуваше боса в снега -
като нестинарка върху огън.
Само старите дървета във нощта
ù ръкопляскаха със клони.
Тук, в гората, тя сама
танцуваше в мистична хармония.
Тук всеки лунен лъч светлина
бе прожектор, а гората - декорите.
Тук, в гората тя разбра,
че е илюзия страстта.
Тук, в гората, тя разбра,
че с последния поклон си отива любовта.
© Виктория Стоянова Всички права запазени