В гората

18 jun 2012, 9:26

Poesía » Del paisaje

430 0 2

Разхождам се в гората дива...

А всичко покрай мен цъфти!

О, нежен вятър мята грива

и слънцето за мен блести!

Душата ми е волнокрила,

от пролетта съм възхитен .

И всичко туй ме пълни с сила,

след зимата съм възроден...

Аз искам цял свят да прегърна!

Напира щастието в мен.

При корена си щом се върнах,

свободен съм от моя плен.

Аз слушам птичките в гората.

Те сякаш славят любовта...

Напълват ми с това душата

и с радостите на света.

Щом влезеш в тихата дъбрава

и срещнеш свойта Самота,

и в теб душата горделива

се изпълва с доброта!

Дойдох за миг в гората дива

и срещнах всички красоти,

тя с топли длани ме обвива

и ме захранва със мечти!

09.111950г. Първомай

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Hekredel (Христо Славов)

2012-07-12T20:00:00+03:00

Хубаво е да прочетеш,такива думи, за онова, което си написал, за себе си и за хората.
Магинка (Магдалена Рашева)

2012-06-18T14:46:16+03:00

Да, красивата природа наистина ни зарежда позитивно.
Поздрав за стиха!