В гората
Разхождам се в гората дива...
А всичко покрай мен цъфти!
О, нежен вятър мята грива
и слънцето за мен блести!
Душата ми е волнокрила,
от пролетта съм възхитен .
И всичко туй ме пълни с сила,
след зимата съм възроден...
Аз искам цял свят да прегърна!
Напира щастието в мен.
При корена си щом се върнах,
свободен съм от моя плен.
Аз слушам птичките в гората.
Те сякаш славят любовта...
Напълват ми с това душата
и с радостите на света.
Щом влезеш в тихата дъбрава
и срещнеш свойта Самота,
и в теб душата горделива
се изпълва с доброта!
Дойдох за миг в гората дива
и срещнах всички красоти,
тя с топли длани ме обвива
и ме захранва със мечти!
09.111950г. Първомай
© Христо Славов All rights reserved.
