12 abr 2024, 19:27

В гората

  Poesía
334 0 1

Когато нещо те тревожи.
Когато нещо ти горчи.
Не стреляй само по лисици.
Не падай мъртъв по очи!

Човек се учи да живее
дори когато му тежи,
да ходи винаги изправен,
та своя миг да удължи.

Създава си защитни думи,
маркира си и светове,
сред облаци от пеперуди.
И къщички от ветрове.

Човек тренира сетивата,
дори да няма сетива.
Усеща вятъра в гората.
И ходи с него за дърва.

Където често ескалира
това, което го гнети,
но там се учи да жонглира.
И брадвата си да върти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ревов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сега попаднах на творчеството ти. Пишеш интересно.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...