Apr 12, 2024, 7:27 PM

В гората

  Poetry
333 0 1

Когато нещо те тревожи.
Когато нещо ти горчи.
Не стреляй само по лисици.
Не падай мъртъв по очи!

Човек се учи да живее
дори когато му тежи,
да ходи винаги изправен,
та своя миг да удължи.

Създава си защитни думи,
маркира си и светове,
сред облаци от пеперуди.
И къщички от ветрове.

Човек тренира сетивата,
дори да няма сетива.
Усеща вятъра в гората.
И ходи с него за дърва.

Където често ескалира
това, което го гнети,
но там се учи да жонглира.
И брадвата си да върти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ревов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сега попаднах на творчеството ти. Пишеш интересно.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...