12 mar 2007, 20:37

В гората

  Poesía
646 0 1
Отивам днеска в гората и гледам -
синчец, минзухар и някакво цвете.
Погледах, помаях се, и се наведох,
и сигурно съм бил като малко дете.
Но там бе толкова красиво и странно:
всичко бе живо и без арогантност,
цветята бяха прекрасни и страстни.
Ще ме питате вие как го отгатнах?
Строина снага полюшваше синчеца,
леко подкрепян от ветреца,
някаква плам струеше от минзухара,
подклаждана от мартенска омара,
а другото цвете бе нежно и бяло,
сякащ за мен или теб засияло.
Е, позволих си аз, набрах си букет,
за да вдъхна от него, да го дам и на теб :)


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотен букетБлагодаря от сърце!!!
    Прекрасен стих !!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...