12 мар. 2007 г., 20:37

В гората

648 0 1
Отивам днеска в гората и гледам -
синчец, минзухар и някакво цвете.
Погледах, помаях се, и се наведох,
и сигурно съм бил като малко дете.
Но там бе толкова красиво и странно:
всичко бе живо и без арогантност,
цветята бяха прекрасни и страстни.
Ще ме питате вие как го отгатнах?
Строина снага полюшваше синчеца,
леко подкрепян от ветреца,
някаква плам струеше от минзухара,
подклаждана от мартенска омара,
а другото цвете бе нежно и бяло,
сякащ за мен или теб засияло.
Е, позволих си аз, набрах си букет,
за да вдъхна от него, да го дам и на теб :)


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен букетБлагодаря от сърце!!!
    Прекрасен стих !!!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...