Ти го изрече, сърцето се сви,
Така ме отнесе, душата изгни...
От устните страсни,
За които копнях,
Излязоха бясни куп жалки слова.
Аз не очаквах, а знаех, уви,
Че имаше друга,
В сърцето що спи.
А нощите наши останаха там,
В горещия август,
Без спомен, без жал.
Копнежът реши мен да последва,
Зарадва ме, смяхме се с него,
В него влюбена бях.
Той си тръгна, щом направи го ти,
Щом изрече ми тези долни лъжи...
Не, аз не искам да съм ти приятел,
Не искам да чувам за тебе дори.
А може би август ще бъде пак там,
Където те гледах в очите със плам.
Да, отнесох се, ти имаше чар,
Обичах те много, прогарящо чак.
Ще се срещнем,
След години, по две,
Може и даже да стиснем ръце.
Но твойто момиче остана си там,
В горещия август, обляна във жал...
© Селма Молла Todos los derechos reservados