8.09.2024 г., 7:50

В горещия август

566 1 0

Ти го изрече, сърцето се сви,

Така ме отнесе, душата изгни...

От устните страсни,

За които копнях,

Излязоха бясни куп жалки слова.

Аз не очаквах, а знаех, уви,

Че имаше друга,

В сърцето що спи.

А нощите наши останаха там,

В горещия август,

Без спомен, без жал.

Копнежът реши мен да последва,

Зарадва ме, смяхме се с него,

В него влюбена бях.

Той си тръгна, щом направи го ти,

Щом изрече ми тези долни лъжи...

Не, аз не искам да съм ти приятел,

Не искам да чувам за тебе дори.

А може би август ще бъде пак там,

Където те гледах в очите със плам.

Да, отнесох се, ти имаше чар,

Обичах те много, прогарящо чак.

Ще се срещнем,

След години, по две,

Може и даже да стиснем ръце. 

Но твойто момиче остана си там,

В горещия август, обляна във жал...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Селма Молла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...