7 jul 2006, 20:48

В Граала ни блести балсам

  Poesía
665 0 9



 

LYCKI & Mojsei

 

-Душа в душата ти отдал,

създадохме олтар любовен

и той, за двамата Граал,

блести в храма ни – съдбовен.



-Скачихме два любовни съда,

с което станахме щастливи,

приели таз, единствена присъда:

да пазим вечно искрите пенливи.



-А тез искри – на течността свещена,

разказват приказка, създадена от нас:

как блика любовта ни преродена

и как те любя всеотдайно аз.



-В чувство общо – всеотдайно,

което носи всеки сам,

познахме щастието безкрайно,

защото в Грлаала ни блести балсам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Бистра!
    Добре дошла! Разбрах те изчерпателно.
    Поздрав!
  • Без думи!
  • Здравей, Поли!
    Твоето появяване винаги ми действа като своеобразно озарение. Така е и сега с този коментар. Използвам случая да те попитам - често се засилваме към творчески прояви, но не постигаме устойчивост на взаимодействието. Защо?
    Поздрав!
  • Щом искрена любов ви води
    по пътят чист и вдъхновен
    не ще да има знам окови
    по светлият ви път свещен.

    Мо и Лъки чудесен сте тандем
    за житейските любовни саги
    в дует един тъй откровен

    Поздрави и щастлив уикенд
  • Здравей, Златке!
    С удоволствие отбелязвам, че имаш дарованието и способността да бъдеш критик, а критиката предшества създаването на литературните текстове. Създаването на критика в сайтовете за литература е една от първостепенните задачи днес.
    Поздрав!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...