7 jul 2006, 20:48

В Граала ни блести балсам

  Poesía
667 0 9



 

LYCKI & Mojsei

 

-Душа в душата ти отдал,

създадохме олтар любовен

и той, за двамата Граал,

блести в храма ни – съдбовен.



-Скачихме два любовни съда,

с което станахме щастливи,

приели таз, единствена присъда:

да пазим вечно искрите пенливи.



-А тез искри – на течността свещена,

разказват приказка, създадена от нас:

как блика любовта ни преродена

и как те любя всеотдайно аз.



-В чувство общо – всеотдайно,

което носи всеки сам,

познахме щастието безкрайно,

защото в Грлаала ни блести балсам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Бистра!
    Добре дошла! Разбрах те изчерпателно.
    Поздрав!
  • Без думи!
  • Здравей, Поли!
    Твоето появяване винаги ми действа като своеобразно озарение. Така е и сега с този коментар. Използвам случая да те попитам - често се засилваме към творчески прояви, но не постигаме устойчивост на взаимодействието. Защо?
    Поздрав!
  • Щом искрена любов ви води
    по пътят чист и вдъхновен
    не ще да има знам окови
    по светлият ви път свещен.

    Мо и Лъки чудесен сте тандем
    за житейските любовни саги
    в дует един тъй откровен

    Поздрави и щастлив уикенд
  • Здравей, Златке!
    С удоволствие отбелязвам, че имаш дарованието и способността да бъдеш критик, а критиката предшества създаването на литературните текстове. Създаването на критика в сайтовете за литература е една от първостепенните задачи днес.
    Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...