7.07.2006 г., 20:48

В Граала ни блести балсам

662 0 9



 

LYCKI & Mojsei

 

-Душа в душата ти отдал,

създадохме олтар любовен

и той, за двамата Граал,

блести в храма ни – съдбовен.



-Скачихме два любовни съда,

с което станахме щастливи,

приели таз, единствена присъда:

да пазим вечно искрите пенливи.



-А тез искри – на течността свещена,

разказват приказка, създадена от нас:

как блика любовта ни преродена

и как те любя всеотдайно аз.



-В чувство общо – всеотдайно,

което носи всеки сам,

познахме щастието безкрайно,

защото в Грлаала ни блести балсам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, Бистра!
    Добре дошла! Разбрах те изчерпателно.
    Поздрав!
  • Без думи!
  • Здравей, Поли!
    Твоето появяване винаги ми действа като своеобразно озарение. Така е и сега с този коментар. Използвам случая да те попитам - често се засилваме към творчески прояви, но не постигаме устойчивост на взаимодействието. Защо?
    Поздрав!
  • Щом искрена любов ви води
    по пътят чист и вдъхновен
    не ще да има знам окови
    по светлият ви път свещен.

    Мо и Лъки чудесен сте тандем
    за житейските любовни саги
    в дует един тъй откровен

    Поздрави и щастлив уикенд
  • Здравей, Златке!
    С удоволствие отбелязвам, че имаш дарованието и способността да бъдеш критик, а критиката предшества създаването на литературните текстове. Създаването на критика в сайтовете за литература е една от първостепенните задачи днес.
    Поздрав!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...