6 dic 2017, 15:33

В града на разума

  Poesía » Otra
801 0 1

Когато сребърни птици нахлуят от земни дупки,

в белия град. Мраморът придобива

невиждани жълти отенъци, като заря

са огромните птичи крила.

Малки сънища се крият тогава сред,

белите стени отразяващи кехлибарния плам,

тогава се ражда и звяра  

и тръгва из заспалия град, ще роди хиляда кошмара,

ще изпита хиляда камшика на гърба си,

тогава отново мраморът ще придобие предишния цвят

и птиците ще се върнат обратно в ония свят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Къшев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...