6 dic 2017, 15:33

В града на разума

  Poesía » Otra
794 0 1

Когато сребърни птици нахлуят от земни дупки,

в белия град. Мраморът придобива

невиждани жълти отенъци, като заря

са огромните птичи крила.

Малки сънища се крият тогава сред,

белите стени отразяващи кехлибарния плам,

тогава се ражда и звяра  

и тръгва из заспалия град, ще роди хиляда кошмара,

ще изпита хиляда камшика на гърба си,

тогава отново мраморът ще придобие предишния цвят

и птиците ще се върнат обратно в ония свят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Къшев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...