Когато сребърни птици нахлуят от земни дупки,
в белия град. Мраморът придобива
невиждани жълти отенъци, като заря
са огромните птичи крила.
Малки сънища се крият тогава сред,
белите стени отразяващи кехлибарния плам,
тогава се ражда и звяра
и тръгва из заспалия град, ще роди хиляда кошмара,
ще изпита хиляда камшика на гърба си,
тогава отново мраморът ще придобие предишния цвят
и птиците ще се върнат обратно в ония свят...
© Атанас Къшев Всички права запазени