6.12.2017 г., 15:33

В града на разума

792 0 1

Когато сребърни птици нахлуят от земни дупки,

в белия град. Мраморът придобива

невиждани жълти отенъци, като заря

са огромните птичи крила.

Малки сънища се крият тогава сред,

белите стени отразяващи кехлибарния плам,

тогава се ражда и звяра  

и тръгва из заспалия град, ще роди хиляда кошмара,

ще изпита хиляда камшика на гърба си,

тогава отново мраморът ще придобие предишния цвят

и птиците ще се върнат обратно в ония свят...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Къшев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...